Вече разбрахме какви са основните характеристики на матриците, които използват нашите смартфони и таблети. Уверихме се, също така, че броят на мегапикселите определят не толкова качеството на една снимка, колкото размерите й. Сега е ред да обърнем внимание на още няколко аспекта на камерите използвани в мобилните устройства – техните обективи, възможността им да увеличават образа и, не на последно място, значението на местоположението им в телефона или таблета.
Леща
Качеството на крайното изображение или на видеоклипа до голяма степен се определя от вида оптика, който използва камерата. Колкото по-голяма е една леща (при мобилните камери е по-удачно да говорим за „лещи”, вместо за „обективи”, освен ако нямаме предвид допълнителен прикрепящ се към камерата аксесоар-обектив), толкова по-добри снимки и видеоклипове може да създава.
Това, което е най-важно за потребителите, ако имат намерение да използват мобилното си устройство най-вече за снимки, е така наречената диафрагма или f-число. Най-важна е максималната диафрагма, тоест доколко максимално може да се отвори обективът. Логично е, че колкото повече може да се отвори, толкова повече светлина ще поеме и, следователно, толкова по-добре ще се справя със снимане на тъмно. Макар че за повечето хора това звучи странно на първо слушане, всъщност, колкото по-малко е f-числото, толкова по-голяма е максималната диафрагма, тоест толкова по-добре може да снима на тъмно.
Друг важен аспект на една леща е фокусното разстояние. Тук правилото е следното: колкото по-малко е фокусното разстояние (измерва се в милиметри), толкова по-широк е ъгълът на снимане. Камерите в смартфоните и таблетите, почти без изключение, са широкоъгълни – тоест, когато погледнем през тях, виждаме повече, отколкото ни позволява зрението ни (включително и периферното) когато просто гледаме напред с очите си. При широкоъгълните лещи, също така, обектите изглеждат малко по-отдалечени, отколкото са в действителност.
Увеличение на образа
Повечето камери на смартфони и таблети, също така, са екипирани с технология за увеличение на образа, която ни позволява да се „приближим” до обекта на нашия интерес.
Цифровите камери, като цяло, използват два вида технологии за увеличение на образа – така наречените оптичен зуум или цифров зуум. При оптичния зуум ние самите виждаме как обективът на камерата се движи напред, докато дигиталният зуум се извършва вътре в самата камера на чисто цифрово ниво. Тоест, докато оптичният зуум увеличава обекта подобно на телескоп, дигиталният само изрязва частта, която заобикаля обекта и увеличава този обект като запълва празните пиксели по софтуерен път. По-просто казано, ако отворите някоя снимка в програма за разглеждане на изображения и я увеличите, тя ще започне да губи детайлите си и накрая ще изглежда само като пиксели. Е, същото нещо се случва и при дигиталния зуум.
Дълго време липсата на място беше най-големият проблем стоящ пред интегрирането на оптично увеличение на образа в смартфоните, но на пазара вече се предлагат няколко модела смартфони, които имат движещ се напред обектив.
Иначе, основният фактор, на който обръщаме внимание и при двата вида увеличение е степента на увеличение. Тоест, някои камери могат да увеличават 2-кратно, други 5-кратно, а трети – 10-кратно. Ясно е, че колкото повече увеличаваме един обект, толкова по-нефокусиран и размазан ще е той и толкова по-трудно ще е да заснемем сцената от ръка.
Предна и задна камера
Накрая идва ред и на местоположението на камерата. Всички смартфони и таблети имат така наречените „задни” камери, разположени на гърба на устройството. Повечето от тях, обаче, имат и „предни” камери, обикновено малко по-слаби от задните, които са идеални за участие във видео конференции или, разбира се, за правене на автопортрети (така наречените селфита). Преимуществото на предните камери е, че те функционират като огледало, тоест гледат към нас и така ни позволяват лесно да композираме снимка със свое собствено участие. Тъкмо леснотата на използване на предните камери обяснява защо интернет пространството е запълнено със селфита.
