Допреди няколко години всички мобилни телефони използваха физическа клавиатура. Днес, обаче, много малко смартфони на пазара все още се управляват по този традиционен „хардуерен” начин. Напротив, когато чуем „смартфон” или „таблет” винаги си представяме мобилно устройство, което се управлява единствено с допир.
Макар че в началото подобен начин на работа може да бъде труден за повечето потребители, с практиката осъзнаваме, че всъщност докосването с пръсти е един много по-интуитивен начин да управляваме екрана на едно мобилно устройство. Единственият недостатък на тъчскрийна е сравнително неудобното продължително писане, макар че експерти в областта продължават да разработват нови видове софтуерни клавиатури, които да ни позволяват да създаваме текст по-бързо и по-лесно.
Всички знаем какво е тъчскрийн, но днес ще си поговорим по-задълбочено за технологиите, които стоят зад този революционен вид екран. В този материал ще обсъдим резистивната технология, а в следващия – капацитивната.
Видове тъч технологии
През 2012 година специалистът от Walker Mobile Геоф Уокър твърди, че съществуват поне 18 различни тъч технологии. Три години по-късно вероятно са още повече. Някои от тях разчитат на видима или инфрачервена светлина, други използват звукови вълни, а трети – сензори за сила.
Въпреки това, като най-популярни сред тези вероятно повече от 18 технологии се доказаха две: резистивната и капацитивната технология. Тези технологии са много различни: едната разпознава допира, разчитайки на създаденто електрическо съпротивление, а другата – на капацитета. Тук и в следващия материал ще се опитаме да разграничим максимално двете технологии, изтъквайки както предимствата, така и недостатъците им.
Резистивна тъч технология
Този тип панели отчитат каква промяна в съпротивлението настъпва, когато точка от екрана бъде натисната. Панелите са съставени от два слоя: обикновено долният слой е изработен от стъкло, а горният представлява пластмасов филм. Когато докоснем този филм, той, от своя страна, осъществява контакт със стъклото и създава електрическа верига. И двата слоя са покрити най-често с прозрачен материал с проводникови свойства, като електродите по единия слой са разположени под един и същи ъгъл спрямо електродите по другия. Когато докоснем тъч екрана се създава контакт между мрежата на стъклото и мрежата на филма; измерва се напрежението на веригата и се изчисляват X и Y координатите на позицията на докосване на базата на нивото на съпротивление.
След това създаденото напрежение се превръща в цифров сигнал благодарение на аналогово-цифрово преобразуване.
Преимуществана на резистивните тъч екрани е, че са сравнително евтини за производство и могат да се управляват с почти всичко, което има заострен връх (стилус, молив или пръст).
Недостатъците им, обаче, са доста. Често се налага да бъдат повторно калибрирани. Материалът, от който е изработен прозрачният, след продължителна употреба може да се напука, при което се създава „мъртва зона” по екрана. Освен това, между двата споменати слоя трябва да има някакво пространство, което обикновено е изпълнено с въздух. Това прави тези панели едновременно по-дебели и по-накачествени, тъй като въздухът има различен индекс на отражение на светлината от двата слоя, между които се намира. Поради това резистивните екрани не са подходящи за използване при пряката слънчева светлина.
Най-големият недостатък на резистивните екрани, който в крайна сметка направи капацитивните по-популярни, обаче, е липсата на поддръжка на мултитъч - докосване с няколко пръста по едно и също време.
