Смартфоните и таблетите, които използваме, функционират почти по същия начин като останалите безжични устройства: сигналите, които носят нашия глас, съобщенията, които сме написали или цифровите данни се предават от едно устройство на друго чрез радио вълни. За разлика от начина, по който работи Wi-Fi, при телефоните и таблетите данните не се предават към централен хъб, а през глобална мрежа, изградена от мощни предаватели и приемници.
Звучи сложно, но тук, всъщност, говорим просто за клетъчните мрежи, благодарение на които можем да комуникираме един с друг. С този материал ще обясним накратко принципа им на работа и ще изредим основните видове.
Какво представлява клетъчната мрежа
Тези мрежи се наричат клетъчни, защото структурата им е съставена от клетки. Това са множество географски райони, които се застъпват един с друг. Застъпването е необходимо, за да не се изгубва сигнал при преминаване от една клетка в друга. В центъра на всеки район е разположена клетъчна станция. Когато се опитваме да се свържем с някого, нашият телефон или таблет изпраща сигнал до клетката, а тя, от своя страна, го препраща до телефона или таблета на получателя. Всички клетки са свързани една с друга, като по този начин изграждат мрежа. Управлението на мрежата се осъществява от централа, която контролира всички обаждания.
Видове клетъчни мрежи
Вероятно всички вие сте чували за термини като 2G, 3G и 4G. Те означават поколението клетъчна технология, която се използва. В момента започваме постепенно да преминаваме от третото към четвъртото поколение клетъчни мрежи. Вижте с какво се характеризира всяко от тези поколения и какви стандарти са включени в него.
- • 1G: преди ерата на цифровите комуникации, клетъчните телефони използваха аналогови сигнали. Доста разпространен 1G стандарт (поне в Щатите) е AMPS, който поддържа честоти от 824MHz и 894MHz. Тъй като 1G телефоните (тогава още нямаше таблети) могат да си комуникират само с аналогов сигнал, единственото, което може да се предава е глас, но не и текстови съобщения. Ползването на интернет, разбира се, също е невъзможно в тези мрежи.
- • 2G: първото поколение цифрови мрежи възниква в отговор на нуждата на клетъчните оператори да попълнят повече клетки във всяка честота. 2G даде начало и на ерата на текстовите съобщения тип SMS. Малко по-късно се появи възможността за изпращане на мултимедийни съобщения (MMS), а скоро след това 2G телефоните вече можеха да се използват за проверка на имейл, влизане в интернет и така нататък.
Двата най-популярни 2G стандарта са CDMA (Code Division Multiple Access) и GSM (Global System for Mobile Communications). CDMA телефоните не разполагат със SIM карта. Те са най-популярни в Щатите и предлагат малко възможности за роуминг услуги. Този стандарт използва честота от 800MHz. GSM, от своя страна, е технология, при която се използва SIM карта, което означава, че потребителите на отключен телефон използващ такава мрежа имат свобода в избора на оператор. Тази технология използва честота около 1900MHz.
- • 2.5G: не навсякъде ще срещнете това наименование. Въпреки това, има мрежи, които са по-бързи от 2G и по-слаби от 3G и точно тях някои специалисти класифицират като 2.5G. Най-популярните стандарти от тази категория са следните:
GPRS (General Packet Radio Service): този стандарт поддържа скорост от около 30-40 килобита в секунда – достатъчно, колкото да си проверите пощата. При активация на мрежата на екрана на телефона се забелязва малка буква G.
EDGE (Enhanced Data for GSM Evolution): този стандарт понякога се нарича 2.75G, за да се различи от GPRS и за да си проличи, че е по-бърз. Действително, EDGE е около три пъти по-бърз от GPRS, тоест осигурява скорост до 100-120 килобита в секунда.
- • 3G: с популяризирането на смартфоните дойде и нуждата от ново поколение клетъчни мрежи. 3G създаде по-добри условия за боравене с цифрови данни и позволи използването на базирани в Мрежата приложения. Максималната скорост на 3G достига 2 мегабита в секунда. В Европа най-популярният 3G стандарт е UMTS, като обикновено телефоните, използващи този стандарт, поддържат както GSM, така и UMTS мрежи.
- • 3.5G - това наименование не е много популярно, но е актуално. С него се обхващат мрежите, които поддържат скорости по-бързи от 3G и по-бавни от 4G. Стандартите, включени в тази категория са:
HSDPA, HSUPA, HSPA, HSPA+ (High Speed Download/Upload Packet Access) – на теория този стандарт позволява достигането на скорост до 21 мегабита в секунда, макар че крайната скорост зависи от много други фактори и на практика може да е доста по-малка. Разбира се, дори и такава, тази скорост е много по-висока, отколкото това, което предлагат 3G стандартите.
- • 4G: засега това е последното поколение клетъчни мрежи, а основният стандарт е LTE.
LTE (Long-Term Evolution): LTE е технология замислена като окончателен заместител на 3G. Базовата скорост, която се постига в LTE мрежа засега е около 10-15 мегабита в секунда, но на теория LTE може да поддържа десет пъти по-висока от тази скорост.
