Лусия Годой Алкаяга, по-известна с псевдонима си Габриела Мистрал, е известна чилийска поетеса-дипломат и преподавател. Нейното творчество вдъхновява писателя Пабло Неруда, който се запознава с нея на едва 16 годишна възраст.
В своето творчество, Габриела Мистрал засяга теми като любовта, пътуването, природата и тъгата. Поезията ѝ е повлияна от нейния испанско-индиански произход. Първите си произведения, Мистрал публикува през 1905г. 16-годишното момиче започва своята преподавателска дейност в родното си село, след което преподава в много училища в страната. Поетесата получава академичното звание на Испански професор през 1923 г. от Университета на Чили, въпреки че формално си образование завършва преди да навърши 12 години.
През 1945 г. Мистрал получава Нобеловата награда за литература. Тя става първата латиноамериканка и пета жената в историята на Нобеловите награди, получила това отличие. Лика на Габриела Мистрал е изографисан и на банкнотата от 5000 чилийски песо. Многопластовите сюжети, представящи човешката душевност са причината чилийската поетеса да бъде смятана за един от най-големите гении на латиноамериканската поезия.
