В предишен материал обяснихме какво представляват клетъчните мрежи и описахме всяко едно от поколенията клетъчни технологии, които се използват. Целта на този материал е да разясни какво точно представляват 4G/LTE и LTE-A, каква е разликата между двете технологии, както и в какво ще се изразява петото поколение мобилни мрежи, което би трябвало да е готово близките пет години.
Все още голяма част от операторите използват 3G/UMTS технология за обмен на данни. Истината е, че тази технология вече е на почти десет години и със сигурност не обещава добри възможности за удовлетворяване на все по-растящата ни нужда от потребление на данни. Ето защо вече започваме все по-често да споменаваме термини като 4G и LTE-A.
Скорост в 4G мрежа
Скоростта на обмена на данни в 4G мрежа, разбира се, е различна при различните оператори, но, като цяло, повечето компании обещават скорост пет пъти по-висока от тази постижима в 3G мрежа, доближаваща се до 100 Mbits/s (мегабита в секунда).
Високата скорост се постига с помощта на технология наречена OFDM (Orthogonal Frequency Divison Multiplexing), която намалява латентността и в същото време свеждайки до минимум нарушенията в мрежата. 4G е замислена като технология за обмен на данни, а не на гласови разговори, което означава, че главните ѝ преимущества ще бъдат по-качествено стриймване на видео, по-гладка игра онлайн и други. Бъдещо повишаване на скоростта би могло да се постигне и с използване на технология наречена MIMO (Multiple Input Multiple Output), която използва многобройни антени на предаватели и приемници, работещи подобно на 802.11n Wi-Fi технологията.
Каква е разликата между 4G и LTE
Напълно безопасно е да използваме безразборно термините 4G и LTE, особено когато съпоставим тази технология с LTE-Advanced, наричана за по-кратко LTE-A. LTE, всъщност, е стандартът, който използва мрежите от четвърто поколение, така както GSM е eдин от най-популярните 2G стандарти.
Що се отнася до LTE-A, тази технология комбинира използване на повече антени с метод наречен „съвкупност на оператори”, като целта е използване на различни 4G сигнали и дори на няколко различни честоти едновременно. 4G или LTE, за разлика от LTE-A, може да използва само един 4G сигнал в дадена честота. Стандартът поддържа до пет оператора, което теоретично означава, че скоростта на обмен на данни може да достигне до 1 Gbit/s (гигабит в секунда). Първоначално, разбира се, технологията ще поддържа сигналите само на до два оператора, достигайки скорост до 150 мегабита в секунда.
4G телефоните и таблетите, които поддържат LTE няма да могат да поддържат LTE-A. За да са съвместими с този стандарт, те трябва да използват специален чип.
Разлика между 4G честотите
В страните с 4G покритие, тази технология използва няколко различни честоти. Във Великобритания, например, 4G мрежите използват три различни честоти. Едната от тях е 2.6GHz, която е идеална за по-гъсто населени местности, но не особено подходяща за по-слабо заселени региони. За разлика от нея, 800MHz-овата честота се справя по-добре с изпращане на сигнала на дълги разстояния, което я прави по-подходяща за по-отдалечени населени места. По-ниската честота на вълните, също така, означава по-добро 4G покритие в затворени помещения – нискочестотният сигнал преминава по-добре през стени. По средата между двете честоти е 1800MHz, която вероятно ще се наложи като най-подходяща за цялата страна.
5G
4G все още не е изместила 3G, но ето, че вече започнахме да говорим за следващото поколение мобилна мрежа. Очаква се скоростта да бъде до сто пъти по-висока от тази поддържана от най-бързия 4G стандарт. На практика ще можем да теглим филм в телефона и таблета си за около секунда. 5G, също така, обещава капацитет до 1000 пъти по-голям от този на 4G, което ще означава минимум натоварване на мрежите и потенциално отпадане на ограниченията за ползване на мобилни данни от страна на операторите. И накрая, 5G би трябвало да осигури бърз достъп до Мрежата дори на жителите на по-отдалечените и слабо заселени места.
