Днес се навършват 127 години от рождението на датската сеизмоложка Inge Lehmann (Инге Леман), станала известна със своето откритие, че Земята има вътрешно ядро.
Образованието на Inge Lehmann
Инге Леман е родена в семейството на експерименталния психолог Алфред Леман. Гимназиалното си образование тя получава от Хана Адлер, леля на Нилс Бор. Години по-късно Леман споделя, че баща ѝ и Адлер оказват най-голямо влияние върху интелектуалното ѝ развитие. След като завършва училище Lehmann записва математика в университета в Копенхаген, а по-късно и в Кеймбридж. През 1920 година тя успешно завършва магистратура във физически науки и математиката и три години по-късно започва работа като асистент в Университета в Копенхаген. Позицията предоставя възможност да се работи с известния по това време професор Дж. Ф. Стефенсен.
Кариерата на Леман
Интересът на Lehmann към сеизмологията бива вдъхновен от геодезиста Нийлс Ерик Ньорлунд, на когото била възложена задачата за създаване на сеизмологични обсерватории в Дания и Гренландия. През 1928 г. тя взема успешно изпит по геодезия и започва работа като държавен геодезист и ръководител на катедрата по сеизмология в геодезическия институт на Дания.
В доклад, озаглавен P' , Lehmann първа обяснява забавянето на P-вълните от земетресенията при достигне на определени области във вътрешността на планетата. Нейната теория е възприета и от други водещи сеизмолози от онова време, като Бено Гутенберг, Харолд Джефрис и Чарлз Рихтер. Започването на Втората световна война и окупацията на Дания от германската армия затруднява работата на Inge Lehmann и нейните международни контакти.
След 1953 г., Инге Леман се премества в САЩ и в продължение на няколко години си сътрудничи с Маурис Евинг и Франк Прес върху изследвания на земната кора и горната мантия. По това време, тя открива друго сеизмично прекъсване, намиращо се на дълбочина между 190 и 250 км, което е известно като " прекъсването на Леман", в чест на откривателката си.
