Ако сте собственик на мобилно устройство, било то лаптоп, смартфон или таблет, то значи ползвате или поне сте ползвали Wi-Fi, а и най-вероятно интернетът, който използвате у дома също е безжичен.
Не е изненадващо, че Wi-Fi започва да измества традиционния кабелен интернет. Безжичните мрежи са много по-удобни за потребителите, тъй като им позволяват да се движат свободно в рамките на обхвата на Wi-fi зоната. Освен това те са по-евтини и по-лесни за конфигуриране. А когато говорим за мобилни устройства, тук вече безжичните мрежи са и единственият начин да използваме интернет.
С този материал ще се опитаме да обясним най-просто и лесно какво представлява Wi-Fi.
Как работи Wi-Fi
Безжичната интернет мрежа работи на принципа на радио вълни, точно като мобилните телефони, телевизорите и радио приемниците. Комуникацията в тази мрежа се осъществява по следния начин: първо, безжичният адаптер в устройството (компютър, телефон и т.н.) превръща данни в радио сигнал и изпраща този сигнал благодарение на вградената си антена. Безжичният рутер улавя сигнала и го декодира. Накрая рутерът изпраща информацията до интернет използвайки физическа кабелна Ethernet връзка. Комуникацията, разбира се, е двустранна.
Wi-Fi антените излъчват сигнал с честота варираща в диапазоните на 2.4GHz и 5GHz. Тези честоти са доста по-високи от честотите, които използват мобилните телефони, радиостанциите и телевизорите, и позволяват сигнала да пренася много повече данни.
Wi-Fi стандарти
Wi-Fi стандартите се утвърждават от организация наречена W-Fi Alliance, като най-популярните са следните:
- 802.11a – излъчва с честота от 5GHz и пренася до 54 мегабита данни в секунда.
- 802.11b – най-бавният стандарт излъчва с честота от 2.4GHz и предава до 11 мегабита данни в секунда.
- 802.11g – подобно на 802.11b излъчва сигнал с честота 2.4GHz, но поддържа по-голяма скорост – до 54 Mbit/s (мегабита в секунда).
- 802.11n – най-популярният стандарт е съвместим и с трите описани по-горе и може да достигне скорост до 140 мегабита данни в секунда. На теория може да предава до четири потока данни, всеки с максимална скорост от 150 мегабита в секунда, но повечето рутери позволяват предаването само на два или три потока.
- 802.11ac – най-новият безжичен стандарт е съвместим с 802.11n, а следователно и с всички останали. Много по-бърз е и позволява много по-малко заглушаване на сигнала, като скоростта му достига до 450 мегабита в секунда на поток данни. Може да излъчва до осем потока данни. Понякога този стандарт се нарича и Gigabit WiFi заради способността си да прескача невероятната скорост от 1Gbit/s (един гигабит в секунда).
Свързване с Wi-Fi
Съвременните смартфони и таблети правят свързването с Wi-Fi лесно като детска игра. Достатъчно е да влезем в менюто за опции за свързване (което при Android обикновено се активира с приплъзване на пръста надолу по екрана) и да натиснем върху иконата за безжична връзка. Ако наблизо има така наречения „Wi-Fi хотспот”, мобилното ни устройство автоматично ще ни свърже към него. Ако Wi-Fi мрежата е със свободен достъп (подобни са Wi-Fi мрежите на някои публични места), веднага ще можем да влезем в интернет. Ако не – първо трябва да въведем паролата.
По-подробното меню с настройки в телефона или таблета ни позволява да избираме между различни мрежи (мобилното устройство по подразбиране ще ни свърже или с тази, която е със свободен достъп или с тази, която вече сме използвали).
Wi-Fi е една изключително необходима алтернатива на мобилния интернет, тъй като, на практика, е “безплатна”. Да, ние плащаме месечна такса за интернета, който използваме вкъщи, но тя е фиксирана и не зависи от потреблението ни. Мобилният интернет в телефона или таблета, обаче, или зависи или е ограничен. Ето защо, използвайки Wi-Fi вместо мобилен интернет винаги, когато това е възможно, е удобен и добър начин да намалим максимално месечната си сметка.
