Електронните устройства, които ползваме всекидневно могат да комуникират помежду си по най-различни начини, като един от най-ефективните и популярните сред тях е чрез Bluetooth. В този материал ще ви разкажем какво точно представлява Bluetooth, как работи и защо се казва така.
Защо „син зъб”?
Bluetooth само донякъде означава „син зъб”. Всъщност, технологията носи името на датския крал Харалд Синият зъб, който управлявал в края на десети век. Синият зъб успял по време на управлението си да обедини Дания и част от Норвегия в единно кралство и да въведе християнството в родната си страна. Изборът на „син зъб” – Blue-tooth – за име на стандарта показва колко важни за развитието на комуникационната индустрия като цяло (и в конкретния случай с Bluetooth) са скандинавските страни, но няма нищо общо със същността на технологията, както ще се убедите по-долу.
Какво е Bluetooth?
Създаден от шведската компания Ericsson през 1994 година, Bluetooth представлява технология за комуникация между две или повече устройства без нужда от намесата на потребителя и с потреблението на съвсем малко енергия. Тъкмо това ниско потребление на енергия прави технологията толкова предпочитана за използване в мобилни устройства от типа на смартфоните и таблетите.
Bluetooth, като мрежови стандарт, работи на две нива: осигурява комуникация между устройствата на физическо ниво (тъй като представлява радио-честотен стандарт) и на ниво протокол (който решава въпроси като кога да се изпратят битовете информация, колко бита да се изпратят и как двете страни да бъдат сигурни, че съобщението е изпратено и получено).
Как работи Bluetooth?
Bluetooth предава данни, използвайки радио вълни с ниска мощност. Комуникацията се осъществява на честота от 2.45 гигахерца. Сигналите, които Bluetooth излъчва са много слаби – само около един миливат. Това обяснява и защо обхватът на едно Bluetooth устройство не е повече от десет метра в радиус, макар че, от друга страна, сигналът не може да бъде спрян от стена, тоест, две поддържащи Bluetooth устройства могат да си комуникират дори от съседни стаи.
Bluetooth може да свърже до осем устройства едновременно, като всяко от тези устройства излъчва на малко по-различна честота, за да се избегнат потенциални нарушения в мрежата. По-точно, всеки от предавателите (устройствата) сменя честотата си 1600 пъти всяка секунда, позволявайки по този начин на повече устройства да използват малкия дял от радио спектъра.
Когато две поддържащи Bluetooth устройства попаднат близо едно до друго, те автоматично създават електронна комуникация помежду си и определят дали едното устройство има някакви данни за пращане или някаква команда за другото.
Хардуерно-софтуерна технология
Bluetooth е както хардуерна, така и софтуерна технология. За да поддържа Bluetooth едно устройство трябва или да разполага с вграден Bluetooth чип или да се свърже с адаптер. Това е хардуерната страна на технологията. Свързването между две устройства (обикновено чрез активиране на настройка в меню), обаче, става по софтуерен път.
Версии
По-долу ще изброим най-популярните версии на Bluetooth:
Bluetooth v1.2: сертифицирана като стандарт през 2005 година, тази версия осигурява скорост на пренос на данни до 721 килобита в секунда и прави разпознаването между различните устройства по-бързо, отколкото при предшестващите я версии. Съвместима е с версия 1.1.
Bluetooth v2.1 + EDR: сертифицирана през 2007 година, тази версия подобрява свързването между устройствата и прави комуникацията по-сигурна, в същото време намалявайки потреблението на електроенергия. Съвместима е с версия 1.2.
Bluetooth v3.0 + HS: сертифицирана през 2009 година, тази технология теоретично осигурява скорост на пренос на данни от до 24 мегабита в секунда. Абревиатурата HS означава High Speed или „висока скорост” – само устройствата поддържащи точно тази версия на Bluetooth 3.0 могат да обменят данни с още по-висока скорост осигурена от 802.11 връзка. Съвместима е с версия 2.1.
Bluetooth 4.0: сертифицирана през 2010 година, тази технология вече реално може да достигне скорост на пренос на данни до 24 мегабита в секунда и е съвместима с по-стария стандарт Bluetooth 3.0. Подвид на тази технология е така наречената Bluetooth low energy съвместима с много малки устройства, които имат нужда да си комуникират със съвсем ниско потребление на енергия. Този подвид се нарича още „Bluetooth Smart Ready” за хост устройства или „Bluetooth Smart” за сензори.
Четвъртата версия, също така, получи софтуерен ъпдейт през 2013 година (Bluetooth 4.1) и хардуерно-софтуерен през 2014 година (Bluetooth 4.2).
