Австралопитеците са род човекоподобни маймуни. Техни останки са открити в земите на Кения, Танзания, Етиопия и ЮАР. Първият австралопитек е бил намерен през 1924 година от работници в Южна Африка. Останките му са изследвани от австралийския анатомист Raymond Dart, който в този период работел в Йоханесбург. Според учения фосилите са принадлежали на 3 годишна маймуна, която притежавала белези на хуманоидите. Откритието вдъхновява учените да насочат усилията си в търсене и на други екземпляри от този вид. Успехът не закъснява и през 1974 година екипът на Yves Coppens, Maurice Taieb и Donald Johanson попадат на най-забележителната находка, променила изцяло историята на човечеството - останки от женски представител на рода Австралопитеци. 40-те процента от скелета на ранния хуманоид дават възможност на учените да му направят по-задълбочен анализ. Откривателите кръщават своята находка Люси, името е вдъхновено от легендарната песен на Beatles, "Lucy In The Sky With Diamonds".
Външните белези на Австралопитеците
Ръстът на представителите от рода Австралопитеци достигал до 120 - 170 см. Те се различавали от горилата, орангутана и шимпанзето по височината на черепа над очните кухини. Обемът на черепа им е бил около 450 - 700 см³, а размерът на мозъкът - около 35% от този на съвременния човек. Долната челюст и зъбите са сходни с тези на следващите представители на хуманоидите, а на база устройството на таза и долните крайници учените са заключили, че австралопитекът е ходел на два крака.
Местообитание и начин на препитание на Австралопитеците
Предположенията на учените са, че родът на Австралопитеците датира от преди 5 - 3 милиона години. Живеели са на групи, изхранвайки се е с лов и събиране на плодове. Менюто им се е състояло от семена, плодове и сурово месо. В ежедневието си са използвали примитивни сечива като рога, зъби от животни и остри камъни.
